Проклятие
Не се плаши от силните ми думи,
от мислите, изречени на глас,
преплетени във римите безумни,
зоват за грях и забранена страст.
Тъга си ми, през вените течаща,
сълза си ми, изплакана в мълчание
и рана си, дълбока и кървяща,
а аз - камбанария без камбани...
И някои това наричат Щастие -
да плачеш и да страдаш от любов-
било почти като Свето причастие -
изстрадай - и за Рая си готов.
Какъв ти Рай, какъв ти Вечен пристан?...
Аз искам обич тука и сега,
а горе, в оня свят измислен,
да дойде, нека, всичката тъга,
да съди после Онзи мъдър старец!
Аз искам да те имам днес и тук,
в ръцете ти да стена до премала,
без дъх да ме оставяш. И без звук
да ме целуваш, като за последно,
да те прегръщам, да преливаш в мен,
да правя всяка твоя нощ вълшебна,
а ти да омагьосваш моя ден.
Отрова си... - отпила съм те вече,
проклятие си - тежко и до смърт
и ти - на мен си доживот обречен,
а аз без тебе - сляпа и без път...
Не се плаши - това са само думи,
а иначе наричат го Любов
и сбъдва се след триста Пълнолуния,
ако до толкова за нея си готов...
Р.Ч.,Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
