Проклятие
Не се плаши от силните ми думи,
от мислите, изречени на глас,
преплетени във римите безумни,
зоват за грях и забранена страст.
Тъга си ми, през вените течаща,
сълза си ми, изплакана в мълчание
и рана си, дълбока и кървяща,
а аз - камбанария без камбани...
И някои това наричат Щастие -
да плачеш и да страдаш от любов-
било почти като Свето причастие -
изстрадай - и за Рая си готов.
Какъв ти Рай, какъв ти Вечен пристан?...
Аз искам обич тука и сега,
а горе, в оня свят измислен,
да дойде, нека, всичката тъга,
да съди после Онзи мъдър старец!
Аз искам да те имам днес и тук,
в ръцете ти да стена до премала,
без дъх да ме оставяш. И без звук
да ме целуваш, като за последно,
да те прегръщам, да преливаш в мен,
да правя всяка твоя нощ вълшебна,
а ти да омагьосваш моя ден.
Отрова си... - отпила съм те вече,
проклятие си - тежко и до смърт
и ти - на мен си доживот обречен,
а аз без тебе - сляпа и без път...
Не се плаши - това са само думи,
а иначе наричат го Любов
и сбъдва се след триста Пълнолуния,
ако до толкова за нея си готов...
Р.Ч.,Лондон 2014'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
