23 ene 2008, 19:42

Проклятието на сластта 

  Poesía » Filosófica
658 0 9



Гласът на злото ме повика

и аз потънах в сластен мрак,

хиляди проклятия не ми простиха

... и ме заклеймиха пак.


Забравих съвестта си у дома

и тръгнах по пътеката отвън,

тръгнах аз към себе си и към света,

---------------------------------------------------

  Ала вървях ли? – Май колкото един крайпътен пън...                        

                                                                                                                           

 


 

 


© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!!!Дълбоко и замислящо!!!
  • Заинтригува ме,замисли ме...Какво преживя,за да се роди този стих?!Пътят към себе си е най-труден,но щтом си поела то непременно ще се преоткриеш!!!
  • Интересно!
    Браво!
  • Интересно и много оригинално!
    Впечатлена съм, Венера!
    с обич за теб.
  • Именно, именно - Ена! - това е идеята Но все пак е ваЖно да се заМисляме поНякоГа И за тЕзи неЩа нали!?
  • Интересно е...Поздравления!!!
  • Браво за смелостта и откровението ! Интересно написано ... ама ме и разсмя ... Хубаво е да се гледа на сериозните неща и с малко хумор ... Поздравления !
  • Да, ще пробвам, Вит, амаа... Писано е 4 юли 2002г. От тогава все съм пораснала малко...(е, илии... тВъРде мАлКо, май!):Р Мерси за вниманието
  • Готино!
    Мда, хареса ми!!!
    Оправи си проклятие
Propuestas
: ??:??