Проклятието на сластта
Гласът на злото ме повика
и аз потънах в сластен мрак,
хиляди проклятия не ми простиха
... и ме заклеймиха пак.
Забравих съвестта си у дома
и тръгнах по пътеката отвън,
тръгнах аз към себе си и към света,
---------------------------------------------------
Ала вървях ли? – Май колкото един крайпътен пън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Но все пак е ваЖно да се заМисляме поНякоГа И за тЕзи неЩа 
