23 янв. 2008 г., 19:42

Проклятието на сластта

890 0 9



Гласът на злото ме повика

и аз потънах в сластен мрак,

хиляди проклятия не ми простиха

... и ме заклеймиха пак.


Забравих съвестта си у дома

и тръгнах по пътеката отвън,

тръгнах аз към себе си и към света,

---------------------------------------------------

  Ала вървях ли? – Май колкото един крайпътен пън...                        

                                                                                                                           

 


 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!Дълбоко и замислящо!!!
  • Заинтригува ме,замисли ме...Какво преживя,за да се роди този стих?!Пътят към себе си е най-труден,но щтом си поела то непременно ще се преоткриеш!!!
  • Интересно!
    Браво!
  • Интересно и много оригинално!
    Впечатлена съм, Венера!
    с обич за теб.
  • Именно, именно - Ена! - това е идеята Но все пак е ваЖно да се заМисляме поНякоГа И за тЕзи неЩа нали!?

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...