23 янв. 2008 г., 19:42

Проклятието на сластта

897 0 9



Гласът на злото ме повика

и аз потънах в сластен мрак,

хиляди проклятия не ми простиха

... и ме заклеймиха пак.


Забравих съвестта си у дома

и тръгнах по пътеката отвън,

тръгнах аз към себе си и към света,

---------------------------------------------------

  Ала вървях ли? – Май колкото един крайпътен пън...                        

                                                                                                                           

 


 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!Дълбоко и замислящо!!!
  • Заинтригува ме,замисли ме...Какво преживя,за да се роди този стих?!Пътят към себе си е най-труден,но щтом си поела то непременно ще се преоткриеш!!!
  • Интересно!
    Браво!
  • Интересно и много оригинално!
    Впечатлена съм, Венера!
    с обич за теб.
  • Именно, именно - Ена! - това е идеята Но все пак е ваЖно да се заМисляме поНякоГа И за тЕзи неЩа нали!?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...