Проклятието на сластта

Poetry » Philosophical

888 0 9

Гласът на злото ме повика

и аз потънах в сластен мрак,

хиляди проклятия не ми простиха

... и ме заклеймиха пак.

Забравих съвестта си у дома

и тръгнах по пътеката отвън,

тръгнах аз към себе си и към света,

---------------------------------------------------

Ала вървях ли? – Май колкото един крайпътен пън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Senni (Силвия)

Поздравления!!!Дълбоко и замислящо!!!

2008-01-24T07:19:50+02:00
лъвче (Лъки)

Заинтригува ме,замисли ме...Какво преживя,за да се роди този стих?!Пътят към себе си е най-труден,но щтом си поела то непременно ще се преоткриеш!!!

2008-01-24T00:28:48+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Интересно!
Браво!

2008-01-23T22:54:43+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Интересно и много оригинално!
Впечатлена съм, Венера!
с обич за теб.

2008-01-23T20:55:49+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Именно, именно - Ена! - това е идеята Но все пак е ваЖно да се заМисляме поНякоГа И за тЕзи неЩа нали!?

2008-01-23T19:59:32+02:00