Мисля, че е време да ме чуят
сънищата с тяхните прокоби.
Знам от баба: щом като сънувам
че обувки в магазина пробвам,
ново либе ще се изтипоса
до чешмата в село да ме чака.
По-добре е да си ходя боса!
Нищо, че това хортувал знака!
Аз си имам либе! С годежари
в събота ще дойде да ме вземе.
Този сън направо ме попари!
Може ли да идва тъй без време?
Новички обувки! Пред галоши
дадох дума вече на съдбата!
Те за двора никак не са лоши,
стават и да жъна аз житата.
Чуйте, сънища, веднъж ще кажа:
друга някоя обувки чака!
Глупава не съм да се накажа
и да си отрежа двата крака!
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »
Желая ти вдъхновена неделя, Доче!