27.07.2019 г., 0:49

Прокобен сън

1.7K 6 22

Мисля, че е време да ме чуят

сънищата с тяхните прокоби.

Знам от баба: щом като сънувам

че обувки в магазина пробвам,

 

ново либе ще се изтипоса

до чешмата в село да ме чака.

По-добре е да си ходя боса!

Нищо, че това хортувал знака!

 

Аз си имам либе! С годежари

в събота ще дойде да ме вземе.

Този сън направо ме попари!

Може ли да идва тъй без време?

 

Новички обувки! Пред галоши

дадох дума вече на съдбата!

Те за двора никак не са лоши,

стават и да жъна аз житата.

 

Чуйте, сънища, веднъж ще кажа:

друга някоя обувки чака!

Глупава не съм да се накажа

и да си отрежа двата крака!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Опитах се, не знам до колко се е получило, но ми беше интересно да работя по темата в хумористичен план!
    Желая ти вдъхновена неделя, Доче!
  • Харесах тънкия хумор и различния поглед към темата. Успех!
  • Веси, вече е в наличност и можеш да го погледнеш. Благодаря за подкрепата!
  • Успех! С нетърпение очаквам и следващия!
  • Следващото ми стихотворение, участник в конкурса, ще бъде диаметрално различно и така се надявам да обхвана пълната творческа гама. Вече е изпратено за публикуване, Краси.
    Благодаря ти! И си провери пощата!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...