Прокудена

30 jun 2005, 15:05

Poesía

1444 0 0

Прокудена, изстиваща във тъмнината,
забравена, пропъдена сама,
далеч от теб- ридае ми душата,
далеч от тук- оставена в тъма.

Сърцета къса се от болка,
ден и нощ не спира да кърви.
Умира бавно, та нали поредна бройка
е било във твоите очи?!

Загивам тихо, безутешно
с твоя образ в моите мечти.
Притихвам бавно, без надежда,
а ножът в раната стои...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Прокудена

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas