Прокудена

30 июн. 2005 г., 15:05

Поэзия

1446 0 0

Прокудена, изстиваща във тъмнината,
забравена, пропъдена сама,
далеч от теб- ридае ми душата,
далеч от тук- оставена в тъма.

Сърцета къса се от болка,
ден и нощ не спира да кърви.
Умира бавно, та нали поредна бройка
е било във твоите очи?!

Загивам тихо, безутешно
с твоя образ в моите мечти.
Притихвам бавно, без надежда,
а ножът в раната стои...

Прокудена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения