Прокудена, изстиваща във тъмнината,
забравена, пропъдена сама,
далеч от теб- ридае ми душата,
далеч от тук- оставена в тъма.
Сърцета къса се от болка,
ден и нощ не спира да кърви.
Умира бавно, та нали поредна бройка
е било във твоите очи?!
Загивам тихо, безутешно
с твоя образ в моите мечти.
Притихвам бавно, без надежда,
а ножът в раната стои...
© Дари All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
