19 feb 2007, 20:32

Пролет (акростих)

  Poesía
7.5K 0 10
            Пролет
        
Ах, колко е синьо небето!
Бели облаци плуват.
Весело слънцето свети,
Гледки пред мен се редуват:
Деца играят по зелени поляни.
Ето - тичат засмяни!
Животът отново навред се заражда.
За него всички изпитват жажда.
И под снежната покривка
Кокиченце пробива с усмивка!
Лазурът погледа ни заслепява -
Минута щастие дарява.
Началото на пролетта
Омайва ни със приказни неща.
Прелита бързо ято птици -
Радват се на облаци мушици.
След дълъг зимен сън
Таралежи тичат вън.
Усмивка на лицето засиява -
Фино цвете погледа пленява.
Храстите, и те са разцъфтели -
Царствени премени са приели.
Час по час всичко се развива -
Шир пред погледа открива!
Щастието дори изпълва
Ъглите, като с трепет ги допълва!
Юнашки вик се разгласява -
Ясна пролетта при нас сe настанява!                                              
                                                                    Дари

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • (разцъФтели*)
    Браво, Дари! Чудесен акростих си сътворила! Нека е слънчева пролетта!
  • Акростихът се е получил, и темата е добра. Моя съвет е да продължаваш да пробваш и други варианти на акростих, нещо с отделни думи, изречения, мисля че ще ти се получи 6
  • Благодаря на всички! Радвам се, че споделяте мойте мисли за Пролетта
  • Чудесни стихове! Поздравления!
  • добре си се справила, Дари

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...