dary (Дарина Димитрова)
11 86
19.02.2007 г., 20:32 ч.

Пролет (акростих) 

  Поезия
6352 0 10
            Пролет
        
Ах, колко е синьо небето!
Бели облаци плуват.
Весело слънцето свети,
Гледки пред мен се редуват:
Деца играят по зелени поляни.
Ето - тичат засмяни!
Животът отново навред се заражда.
За него всички изпитват жажда.
И под снежната покривка
Кокиченце пробива с усмивка!
Лазурът погледа ни заслепява -
Минута щастие дарява.
Началото на пролетта
Омайва ни със приказни неща.
Прелита бързо ято птици -
Радват се на облаци мушици.
След дълъг зимен сън
Таралежи тичат вън.
Усмивка на лицето засиява -
Фино цвете погледа пленява.
Храстите, и те са разцъфтели -
Царствени премени са приели.
Час по час всичко се развива -
Шир пред погледа открива!
Щастието дори изпълва
Ъглите, като с трепет ги допълва!
Юнашки вик се разгласява -
Ясна пролетта при нас сe настанява!                                              
                                                                    Дари

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??