Feb 19, 2007, 8:32 PM

Пролет (акростих)

  Poetry
7.5K 0 10
            Пролет
        
Ах, колко е синьо небето!
Бели облаци плуват.
Весело слънцето свети,
Гледки пред мен се редуват:
Деца играят по зелени поляни.
Ето - тичат засмяни!
Животът отново навред се заражда.
За него всички изпитват жажда.
И под снежната покривка
Кокиченце пробива с усмивка!
Лазурът погледа ни заслепява -
Минута щастие дарява.
Началото на пролетта
Омайва ни със приказни неща.
Прелита бързо ято птици -
Радват се на облаци мушици.
След дълъг зимен сън
Таралежи тичат вън.
Усмивка на лицето засиява -
Фино цвете погледа пленява.
Храстите, и те са разцъфтели -
Царствени премени са приели.
Час по час всичко се развива -
Шир пред погледа открива!
Щастието дори изпълва
Ъглите, като с трепет ги допълва!
Юнашки вик се разгласява -
Ясна пролетта при нас сe настанява!                                              
                                                                    Дари

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • (разцъФтели*)
    Браво, Дари! Чудесен акростих си сътворила! Нека е слънчева пролетта!
  • Акростихът се е получил, и темата е добра. Моя съвет е да продължаваш да пробваш и други варианти на акростих, нещо с отделни думи, изречения, мисля че ще ти се получи 6
  • Благодаря на всички! Радвам се, че споделяте мойте мисли за Пролетта
  • Чудесни стихове! Поздравления!
  • добре си се справила, Дари

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...