2 abr 2015, 11:41

Пролет е

  Poesía » Otra
539 0 2

                                                                     Пролет е

                                        

                                                     Клоните си гъсти вплели

                                                     два люляка над пътната врата.

                                                     Пръскат аромат от цветове нацъфтели.

                                                    ,,Пролет е!" - нашепват си тихо с листа.

                            

                                                     Вдишваме от аромата мълчаливи

                                                     двамата хванати за ръце.

                                                     Пролет е в очите ни щастливи,

                                                     в ритъма на твойто бие мойто сърце.

                                

                                                     Над нас, като приковани за стената,

                                                     две лястовички зидат с калчица.

                                                     Пролет е! Дом под стрехата

                                                     строят за своите дечица.

                                      

                                                     Пролетни красавици малки,

                                                     за двама ни пример за едно,

                                                     че Пролетта в живота започва със свалки

                                                     и завършва със свито гнездо.                                                

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за взетото отношение,Стойна и добрите думи!
  • Много мило, нежно като самата истинска пролет. Така е всички живи същества си служат със свалките .Това е природата, а ние сме частица от нея. Приятен ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....