Пролет е
Клоните си гъсти вплели
два люляка над пътната врата.
Пръскат аромат от цветове нацъфтели.
,,Пролет е!" - нашепват си тихо с листа.
Вдишваме от аромата мълчаливи
двамата хванати за ръце.
Пролет е в очите ни щастливи,
в ритъма на твойто бие мойто сърце.
Над нас, като приковани за стената,
две лястовички зидат с калчица.
Пролет е! Дом под стрехата
строят за своите дечица.
Пролетни красавици малки,
за двама ни пример за едно,
че Пролетта в живота започва със свалки
и завършва със свито гнездо.
© Никола Яндов Всички права запазени