Пролет е

                                                     Клоните си гъсти вплели

                                                     два люляка над пътната врата.

                                                     Пръскат аромат от цветове нацъфтели.

                                                    ,,Пролет е!" - нашепват си тихо с листа.

                                                     Вдишваме от аромата мълчаливи

                                                     двамата хванати за ръце.

                                                     Пролет е в очите ни щастливи,

                                                     в ритъма на твойто бие мойто сърце.

                                                     Над нас, като приковани за стената,

                                                     две лястовички зидат с калчица.

                                                     Пролет е! Дом под стрехата

                                                     строят за своите дечица.

                                                     Пролетни красавици малки,

                                                     за двама ни пример за едно,

                                                     че Пролетта в живота започва със свалки

                                                     и завършва със свито гнездо.