14 abr 2008, 10:17

Пролетен дъжд 

  Poesía » Del paisaje
799 0 2
Всичко е цветно,
но и мрачно едва.
Всичко ново се изгражда
от тези капки пролетна суета.
Застанал си тихо сам,
не можеш да скриеш усмивката,
когато тъй светло е всичко,
дори и без слънце,
откриваш светлината
зад всяко едно от листата.
Асфалтът мокър е черен,
но лъха на свежест.
Вятърът минава през теб
и капките върху кожата греят,
сякаш това е кръвта,
а уханието на влага - плътта на Пролетта.
Светът сега чист е.
Тя мръсотията изгони.

© Хорабъл Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??