Пролетен дъжд
Всичко е цветно,
но и мрачно едва.
Всичко ново се изгражда
от тези капки пролетна суета.
Застанал си тихо сам,
не можеш да скриеш усмивката,
когато тъй светло е всичко,
дори и без слънце,
откриваш светлината
зад всяко едно от листата.
Асфалтът мокър е черен,
но лъха на свежест.
Вятърът минава през теб
и капките върху кожата греят,
сякаш това е кръвта,
а уханието на влага - плътта на Пролетта.
Светът сега чист е.
Тя мръсотията изгони.
но и мрачно едва.
Всичко ново се изгражда
от тези капки пролетна суета.
Застанал си тихо сам,
не можеш да скриеш усмивката,
когато тъй светло е всичко,
дори и без слънце,
откриваш светлината
зад всяко едно от листата.
Асфалтът мокър е черен,
но лъха на свежест.
Вятърът минава през теб
и капките върху кожата греят,
сякаш това е кръвта,
а уханието на влага - плътта на Пролетта.
Светът сега чист е.
Тя мръсотията изгони.
© Хорабъл All rights reserved.
