18 mar 2008, 17:39

Пролетен свят...

826 0 3


Пролетен свят...


В двора селски тихичко пристъпвам,

отдавна къщата безмълвно осиротя...

Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят

и птичките пеят, пролет вещаят...


Градина мека, пухкава, орана

и поглед сливака напъпил привлече,

застанах тихо отзад, до герана,

музика дочух, с ехо отдалече...


Небето чисто, обвито с къдели,

поглед отклоних в синевата,

облаци плуват, пухкави, бели дантели,

накъде ли напред, там са поели...


О, радост жадувана в миг зърнах,

близо там, три щъркела красиво кръжат,

реят се в небето, меко и синьо,

красив си, жадуван мой пролетен свят!


Мартеничка развързах от ръката,

усмивка лицето щастливо озарява,

на черешка я завързах, червенобяла,

вятър нежно там ще я повява...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...