18 mar 2008, 17:39

Пролетен свят...

819 0 3


Пролетен свят...


В двора селски тихичко пристъпвам,

отдавна къщата безмълвно осиротя...

Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят

и птичките пеят, пролет вещаят...


Градина мека, пухкава, орана

и поглед сливака напъпил привлече,

застанах тихо отзад, до герана,

музика дочух, с ехо отдалече...


Небето чисто, обвито с къдели,

поглед отклоних в синевата,

облаци плуват, пухкави, бели дантели,

накъде ли напред, там са поели...


О, радост жадувана в миг зърнах,

близо там, три щъркела красиво кръжат,

реят се в небето, меко и синьо,

красив си, жадуван мой пролетен свят!


Мартеничка развързах от ръката,

усмивка лицето щастливо озарява,

на черешка я завързах, червенобяла,

вятър нежно там ще я повява...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...