калчева (Елена Калчева) калчева (Елена Калчева)
2 332
18 мар. 2008 г., 17:39

Пролетен свят...

827 0 3


Пролетен свят...


В двора селски тихичко пристъпвам,

отдавна къщата безмълвно осиротя...

Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят

и птичките пеят, пролет вещаят...


Градина мека, пухкава, орана

и поглед сливака напъпил привлече,

застанах тихо отзад, до герана,

музика дочух, с ехо отдалече...


Небето чисто, обвито с къдели,

поглед отклоних в синевата,

облаци плуват, пухкави, бели дантели,

накъде ли напред, там са поели...


О, радост жадувана в миг зърнах,

близо там, три щъркела красиво кръжат,

реят се в небето, меко и синьо,

красив си, жадуван мой пролетен свят!


Мартеничка развързах от ръката,

усмивка лицето щастливо озарява,

на черешка я завързах, червенобяла,

вятър нежно там ще я повява...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0