18.03.2008 г., 17:39

Пролетен свят...

822 0 3


Пролетен свят...


В двора селски тихичко пристъпвам,

отдавна къщата безмълвно осиротя...

Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят

и птичките пеят, пролет вещаят...


Градина мека, пухкава, орана

и поглед сливака напъпил привлече,

застанах тихо отзад, до герана,

музика дочух, с ехо отдалече...


Небето чисто, обвито с къдели,

поглед отклоних в синевата,

облаци плуват, пухкави, бели дантели,

накъде ли напред, там са поели...


О, радост жадувана в миг зърнах,

близо там, три щъркела красиво кръжат,

реят се в небето, меко и синьо,

красив си, жадуван мой пролетен свят!


Мартеничка развързах от ръката,

усмивка лицето щастливо озарява,

на черешка я завързах, червенобяла,

вятър нежно там ще я повява...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...