Пролетен свят...
В двора селски тихичко пристъпвам,
отдавна къщата безмълвно осиротя...
Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят
и птичките пеят, пролет вещаят...
Градина мека, пухкава, орана
и поглед сливака напъпил привлече,
застанах тихо отзад, до герана,
музика дочух, с ехо отдалече...
Небето чисто, обвито с къдели,
поглед отклоних в синевата,
облаци плуват, пухкави, бели дантели,
накъде ли напред, там са поели...
О, радост жадувана в миг зърнах,
близо там, три щъркела красиво кръжат,
реят се в небето, меко и синьо,
красив си, жадуван мой пролетен свят!
Мартеничка развързах от ръката,
усмивка лицето щастливо озарява,
на черешка я завързах, червенобяла,
вятър нежно там ще я повява...
© Елена Калчева All rights reserved.
Поздрав !