10 dic 2014, 20:52

Пролетна илюзия 

  Poesía » De amor
971 0 2

Ти ме чакай отново на кея, на прибоя в самия му край,
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет,  да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина,
от любов и чувства отвикнали, нима такива може да има?
Да седнем на пейка във парка с две чаши кафе ароматно,
а после дълга, безцелна разходка, звучи ли ти някак приятно?
И може би щеше да стане,  да чакаме двама  Нова Година,
и може би аз щях да дойда, но само ако тебе те има!!!

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми. Единственото което е... малко куца откъм ритъм.
  • Много мило и емоционално, красиво и носталгично. На финала доста двусмислено и тъжно. Защо двусмислено, защото в първата половина любимата пак я няма, а второто няма звучи като нещо трагично изгубено.
    Творбата ти ми допадна. Написана е в добро стихосложение и
    компетентно.
    Поздрав и весели празници!
Propuestas
: ??:??