Пролетна илюзия
Ти ме чакай отново на кея, на прибоя в самия му край,
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет, да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина,
от любов и чувства отвикнали, нима такива може да има?
Да седнем на пейка във парка с две чаши кафе ароматно,
а после дълга, безцелна разходка, звучи ли ти някак приятно?
И може би щеше да стане, да чакаме двама Нова Година,
и може би аз щях да дойда, но само ако тебе те има!!!
© Васил All rights reserved.
