Пролетна илюзия

Dec 10, 2014, 8:52 PM

Poetry » Love

883 0 2

Ти ме чакай отново на кея, на прибоя в самия му край,
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет, да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина,
от любов и чувства отвикнали, нима такива може да има?
Да седнем на пейка във парка с две чаши кафе ароматно,
а после дълга, безцелна разходка, звучи ли ти някак приятно?
И може би щеше да стане, да чакаме двама Нова Година,
и може би аз щях да дойда, но само ако тебе те има!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Avis (Павлина Соколова)

2014-12-11T14:10:19+02:00

Хареса ми. Единственото което е... малко куца откъм ритъм.
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-11T12:40:57+02:00

Много мило и емоционално, красиво и носталгично. На финала доста двусмислено и тъжно. Защо двусмислено, защото в първата половина любимата пак я няма, а второто няма звучи като нещо трагично изгубено.
Творбата ти ми допадна. Написана е в добро стихосложение и
компетентно.
Поздрав и весели празници!