Пролетна илюзия

10.12.2014 г., 20:52 ч.

Поезия » Любовна

987 0 2

Ти ме чакай отново на кея, на прибоя в самия му край,
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет, да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина,
от любов и чувства отвикнали, нима такива може да има?
Да седнем на пейка във парка с две чаши кафе ароматно,
а после дълга, безцелна разходка, звучи ли ти някак приятно?
И може би щеше да стане, да чакаме двама Нова Година,
и може би аз щях да дойда, но само ако тебе те има!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Avis (Павлина Соколова)

2014-12-11T14:10:19+02:00

Хареса ми. Единственото което е... малко куца откъм ритъм.
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-11T12:40:57+02:00

Много мило и емоционално, красиво и носталгично. На финала доста двусмислено и тъжно. Защо двусмислено, защото в първата половина любимата пак я няма, а второто няма звучи като нещо трагично изгубено.
Творбата ти ми допадна. Написана е в добро стихосложение и
компетентно.
Поздрав и весели празници!