22 abr 2012, 8:03

Пролетна импресия

612 0 3

 

 

 

Пролетна импресия

 

Снежинките от вишневия цвят

е Вятърът във утрото понесъл

и вика ме във Пролетният Свят

да тръгна с него- безразсъдно весел...

 

И птиците във сънните гнезда

очакват той сега да ги погали,

но още се страхуват от студа,

че Пролетта дошла е, не разбрали...

 

И облаци в небето се кълбят,

със Вятъра във утрото играят

и здравец с упояващ аромат

във пролетния свят край мен ухае...

 

Със Вятъра запръсква ситен дъжд,

приятна свежест носи на Земята

и клюмнали, отварят изведнъж

очите си за радостта цветята...

 

А Пролетния Свят е толкоз млад

и в своята амнезия чаровен,

обаче скрит във всеки нежен цвят

е древният, от семената спомен...

 

И толкова във утринния хлад

е свежо там и диша се тъй лесно,

а птичия възторжен водопад

Света залива изведнъж със песни!..

 

И в лудостта си искаш да крещиш:

„О знам, че си велик Ти мили Боже,

но как успя Света да сътвориш

и толкова изящество да вложиш!..”

  

И тръгваш след инстинкт неосъзнат

във Пролетта души да търсиш ближни...

...А все така снежинките летят

от вече прецъфтяващите вишни...

 

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна импресия!
    Кара те да поемеш въздух с пълни гърди.
    Поздравления!
  • Много ми хареса!Поздрав, докторе!
  • Винаги с удоволствие Ви чета, Докторе!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...