22.04.2012 г., 8:03

Пролетна импресия

609 0 3

 

 

 

Пролетна импресия

 

Снежинките от вишневия цвят

е Вятърът във утрото понесъл

и вика ме във Пролетният Свят

да тръгна с него- безразсъдно весел...

 

И птиците във сънните гнезда

очакват той сега да ги погали,

но още се страхуват от студа,

че Пролетта дошла е, не разбрали...

 

И облаци в небето се кълбят,

със Вятъра във утрото играят

и здравец с упояващ аромат

във пролетния свят край мен ухае...

 

Със Вятъра запръсква ситен дъжд,

приятна свежест носи на Земята

и клюмнали, отварят изведнъж

очите си за радостта цветята...

 

А Пролетния Свят е толкоз млад

и в своята амнезия чаровен,

обаче скрит във всеки нежен цвят

е древният, от семената спомен...

 

И толкова във утринния хлад

е свежо там и диша се тъй лесно,

а птичия възторжен водопад

Света залива изведнъж със песни!..

 

И в лудостта си искаш да крещиш:

„О знам, че си велик Ти мили Боже,

но как успя Света да сътвориш

и толкова изящество да вложиш!..”

  

И тръгваш след инстинкт неосъзнат

във Пролетта души да търсиш ближни...

...А все така снежинките летят

от вече прецъфтяващите вишни...

 

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна импресия!
    Кара те да поемеш въздух с пълни гърди.
    Поздравления!
  • Много ми хареса!Поздрав, докторе!
  • Винаги с удоволствие Ви чета, Докторе!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...