Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди
като в магазина на Родари,
без пари и без да се оглежда.
Вземаше от него който свари.
Съхнеха разплакани капчуци.
Птиците се рееха в небето.
Никнеха вълшебни, нежни звуци
от две малки, влюбени щурчета. ...