Mar 29, 2012, 7:34 PM

Пролетна картина 

  Poetry
5.0 / 6
787 0 6
Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди
като в магазина на Родари,
без пари и без да се оглежда.
Вземаше от него който свари.
Съхнеха разплакани капчуци.
Птиците се рееха в небето.
Никнеха вълшебни, нежни звуци
от две малки, влюбени щурчета. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works

More works »