valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
29.03.2012 г., 19:34 ч.

Пролетна картина 

  Поезия
730 0 6

Предяха ветровете тишината,

а нишките, по-тънки от коприна,

втъкаваха уханност от цветята

и свобода небесна, бистросиня.

 

Слънцето раздаваше надежди

като в магазина на Родари,

без пари и без да се оглежда.

Вземаше от него който свари.

 

Съхнеха разплакани капчуци.

Птиците се рееха в небето.

Никнеха вълшебни, нежни звуци

от две малки, влюбени щурчета.

 

Само хоризонтът се червеше.

Между злото и доброто беше.

Ням, като отсечeна череша,

на ръба на този свят лежеше.

 

Дърпах го с очи, за да не падне.

Не помръдна, нито потрепери.

Винаги е като  мост за жадните,

сякаш свързва утре с днес и вчера.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Странно чувство ме обзема всеки път, когато зачета твои стихове...хубаво чувство...Благодаря ти!
  • Интересна пролетна картина.
  • Харесах многопластовата емоционална палитра, красивия словесен рисунък и най-много - последните 2 куплета
  • Браво!
  • "Само хоризонтът се червеше.
    Между злото и доброто беше.
    Ням, като отсечeна череша,
    на ръба на този свят лежеше."

    Картини които, говорят през болка
    недостижимото заключили в платно.
    Ръката на най-тъжния художник
    завързва край с начало във едно...
  • Пролетта в душата ти е шарена. Красива и тъжна едновременно. Тук красотата спрямо тъгата е 3:2. Пожелавам ти скоро да промениш съотношението с 5:0.
Предложения
: ??:??