29 мар. 2012 г., 19:34

Пролетна картина 

  Поэзия
772 0 6
Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди
като в магазина на Родари,
без пари и без да се оглежда.
Вземаше от него който свари.
Съхнеха разплакани капчуци.
Птиците се рееха в небето.
Никнеха вълшебни, нежни звуци
от две малки, влюбени щурчета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??