yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
21 abr 2017, 14:22

Пролетни вечери 

  Poesía » De amor, Verso libre
358 3 9

Не мога да отгатна какво мислиш в този час.

В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,

или буден се разхождаш по пътеката на уханието

в пролетните вечери на нашата младост...

Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация,

която ни омайваше?

Каква пролет! Трепет и радостна въздишка

преливат в буйна страст.

Не се загубихме в лабиринта на живота.

Стояхме в сянката на луната, която

гледа всяка вечер през рамото на самотата

и наднича в душата ми тъжна...

Лъчът ѝ ме докосва, превръща ме в гореща пепел.

Няма го смирението и оная свян в ухаещата пролет.

Да пътуваме към себе си и да пренесем своите

крилати мечти и топлото човешко чувство,

окъпано от обич и вяра, във вечността

на общия ни дом – живота.

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??