Apr 21, 2017, 2:22 PM

Пролетни вечери 

  Poetry » Love, Free verse
407 3 9

Не мога да отгатна какво мислиш в този час.

В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,

или буден се разхождаш по пътеката на уханието

в пролетните вечери на нашата младост...

Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация,

която ни омайваше?

Каква пролет! Трепет и радостна въздишка

преливат в буйна страст.

Не се загубихме в лабиринта на живота.

Стояхме в сянката на луната, която

гледа всяка вечер през рамото на самотата

и наднича в душата ми тъжна...

Лъчът ѝ ме докосва, превръща ме в гореща пепел.

Няма го смирението и оная свян в ухаещата пролет.

Да пътуваме към себе си и да пренесем своите

крилати мечти и топлото човешко чувство,

окъпано от обич и вяра, във вечността

на общия ни дом живота.

 

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??