Пролетни вечери
Не мога да отгатна какво мислиш в този час.
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация,
която ни омайваше?
Каква пролет! Трепет и радостна въздишка
преливат в буйна страст.
Не се загубихме в лабиринта на живота.
Стояхме в сянката на луната, която
гледа всяка вечер през рамото на самотата
и наднича в душата ми тъжна...
Лъчът ѝ ме докосва, превръща ме в гореща пепел.
Няма го смирението и оная свян в ухаещата пролет.
Да пътуваме към себе си и да пренесем своите
крилати мечти и топлото човешко чувство,
окъпано от обич и вяра, във вечността
на общия ни дом – живота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
