16 mar 2009, 0:26

Пролетно...

1.9K 0 50

 

 

                   Край реката…
                   върбите пак са нацъфтели…
                   във филизи нежни 
                   и толкова зелени…
                   животът жив
                   отново се възражда…
                   и Бог…
                   за Възкресение…

                   във венче
                   от клонки на върба…
                   върху косите
                   на дете…
                   и мислите ми бели…
                   пак докосват
                   най-милата…
                   най-свидната душа…

                   а сърцето…
                   неземно знае да обича…
                   песен е запяло…
                   и върбите…
                   с полъх топъл
                   тихо му пригласят
                   на мен… и теб…
                   животът във любов се врича…

 

 

         Mузика>>> The Last rose of summer Andre Rieu

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...