Пролетно...
Край реката…
върбите пак са нацъфтели…
във филизи нежни
и толкова зелени…
животът жив
отново се възражда…
и Бог…
за Възкресение…
във венче
от клонки на върба…
върху косите
на дете…
и мислите ми бели…
пак докосват
най-милата…
най-свидната душа…
а сърцето…
неземно знае да обича…
песен е запяло…
и върбите…
с полъх топъл
тихо му пригласят
на мен… и теб…
животът във любов се врича…
Mузика>>> The Last rose of summer Andre Rieu
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
