16.03.2009 г., 0:26

Пролетно...

1.9K 0 50

 

 

                   Край реката…
                   върбите пак са нацъфтели…
                   във филизи нежни 
                   и толкова зелени…
                   животът жив
                   отново се възражда…
                   и Бог…
                   за Възкресение…

                   във венче
                   от клонки на върба…
                   върху косите
                   на дете…
                   и мислите ми бели…
                   пак докосват
                   най-милата…
                   най-свидната душа…

                   а сърцето…
                   неземно знае да обича…
                   песен е запяло…
                   и върбите…
                   с полъх топъл
                   тихо му пригласят
                   на мен… и теб…
                   животът във любов се врича…

 

 

         Mузика>>> The Last rose of summer Andre Rieu

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...