16.03.2009 г., 0:26

Пролетно...

1.9K 0 50

 

 

                   Край реката…
                   върбите пак са нацъфтели…
                   във филизи нежни 
                   и толкова зелени…
                   животът жив
                   отново се възражда…
                   и Бог…
                   за Възкресение…

                   във венче
                   от клонки на върба…
                   върху косите
                   на дете…
                   и мислите ми бели…
                   пак докосват
                   най-милата…
                   най-свидната душа…

                   а сърцето…
                   неземно знае да обича…
                   песен е запяло…
                   и върбите…
                   с полъх топъл
                   тихо му пригласят
                   на мен… и теб…
                   животът във любов се врича…

 

 

         Mузика>>> The Last rose of summer Andre Rieu

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...