21 mar 2007, 21:30

ПРОЛЕТНО

  Poesía
868 0 12

                                        С това поздравявам всички

                                         с настъпващата пролет.

 

Когато след дългата зима напролет

на светла поляна в гората лежиш,

загледан в небето със пухкави облаци

и вятър люлее над тебе високи върхари,

когато птичият хор чурулика

безгрижно и весело в клоните

и слънце с лъчите си топли те гали,

когато на носа ти кацне червена калинка,

блажено притваряш очи и разбираш

колко мъничко още ти трябва,

за да бъдеш щастлив -

само някой до тебе по гръб да лежи

и ръка във ръка да гледате двама в небето...

Мъничко още – просто да има с кого

този вълшебен миг да споделиш...

Мъничко...

колкото

едно

човешко

сърце...

              17.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...