21 mar 2007, 21:30

ПРОЛЕТНО

  Poesía
866 0 12

                                        С това поздравявам всички

                                         с настъпващата пролет.

 

Когато след дългата зима напролет

на светла поляна в гората лежиш,

загледан в небето със пухкави облаци

и вятър люлее над тебе високи върхари,

когато птичият хор чурулика

безгрижно и весело в клоните

и слънце с лъчите си топли те гали,

когато на носа ти кацне червена калинка,

блажено притваряш очи и разбираш

колко мъничко още ти трябва,

за да бъдеш щастлив -

само някой до тебе по гръб да лежи

и ръка във ръка да гледате двама в небето...

Мъничко още – просто да има с кого

този вълшебен миг да споделиш...

Мъничко...

колкото

едно

човешко

сърце...

              17.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...