LONTANA (Даша)
3 246

21 мар. 2007 г., 21:30

ПРОЛЕТНО

Поэзия

865 0 12

С това поздравявам всички

с настъпващата пролет.

Когато след дългата зима напролет

на светла поляна в гората лежиш,

загледан в небето със пухкави облаци

и вятър люлее над тебе високи върхари,

когато птичият хор чурулика

безгрижно и весело в клоните

и слънце с лъчите си топли те гали,

когато на носа ти кацне червена калинка,

блажено притваряш очи и разбираш

колко мъничко още ти трябва,

за да бъдеш щастлив -

само някой до тебе по гръб да лежи

и ръка във ръка да гледате двама в небето...

Мъничко още – просто да има с кого

този вълшебен миг да споделиш...

Мъничко...

колкото

едно

човешко

сърце...

17.03.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geowid (Георги Видинов)

ха-х,зная...добре...

2007-03-23T21:23:42+02:00
kalin_n (Калин Найденов)

Поздрав! На мен също ми хареса!

2007-03-23T18:46:11+02:00
LONTANA (Даша)

Благодаря на всички.
Георги, незная какво е "вашето", но моето е от "мъничките" - има място за любовта само към един мъж.

2007-03-23T18:34:45+02:00
geowid (Георги Видинов)

да,Дани,"мъничко" колкото... нашето... Поздрав!

2007-03-23T15:58:15+02:00
Естир (Златка Петкова)

Разкошен стих Даша!
Браво!

2007-03-22T16:50:53+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬