Mar 21, 2007, 9:30 PM

ПРОЛЕТНО

  Poetry
863 0 12

                                        С това поздравявам всички

                                         с настъпващата пролет.

 

Когато след дългата зима напролет

на светла поляна в гората лежиш,

загледан в небето със пухкави облаци

и вятър люлее над тебе високи върхари,

когато птичият хор чурулика

безгрижно и весело в клоните

и слънце с лъчите си топли те гали,

когато на носа ти кацне червена калинка,

блажено притваряш очи и разбираш

колко мъничко още ти трябва,

за да бъдеш щастлив -

само някой до тебе по гръб да лежи

и ръка във ръка да гледате двама в небето...

Мъничко още – просто да има с кого

този вълшебен миг да споделиш...

Мъничко...

колкото

едно

човешко

сърце...

              17.03.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...