Mar 21, 2007, 9:30 PM

ПРОЛЕТНО

  Poetry
862 0 12

                                        С това поздравявам всички

                                         с настъпващата пролет.

 

Когато след дългата зима напролет

на светла поляна в гората лежиш,

загледан в небето със пухкави облаци

и вятър люлее над тебе високи върхари,

когато птичият хор чурулика

безгрижно и весело в клоните

и слънце с лъчите си топли те гали,

когато на носа ти кацне червена калинка,

блажено притваряш очи и разбираш

колко мъничко още ти трябва,

за да бъдеш щастлив -

само някой до тебе по гръб да лежи

и ръка във ръка да гледате двама в небето...

Мъничко още – просто да има с кого

този вълшебен миг да споделиш...

Мъничко...

колкото

едно

човешко

сърце...

              17.03.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...