25 abr 2010, 22:24

Пролетно

678 0 2

         ПРОЛЕТНО

 

Цяла седмица вали край нас.

И прогизна ми  душата.

Слънцето сдаде своята власт.

Жаден  сюнгер е земята.

 

Тъжни врани край нас прелитат,

завихрят с крилете си спирали.

Сякаш уморенияt часовник пита

ще се разпръсне ли мъглата бяла?

 

Майката земя готова е за семе,

в очакване на пролетните ветрове.

Денят расте. Живота как да спреме.

 

... Очите ти пламтят в зелени  цветове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...