25.04.2010 г., 22:24

Пролетно

669 0 2

         ПРОЛЕТНО

 

Цяла седмица вали край нас.

И прогизна ми  душата.

Слънцето сдаде своята власт.

Жаден  сюнгер е земята.

 

Тъжни врани край нас прелитат,

завихрят с крилете си спирали.

Сякаш уморенияt часовник пита

ще се разпръсне ли мъглата бяла?

 

Майката земя готова е за семе,

в очакване на пролетните ветрове.

Денят расте. Живота как да спреме.

 

... Очите ти пламтят в зелени  цветове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...