25.04.2010 г., 22:24

Пролетно

673 0 2

         ПРОЛЕТНО

 

Цяла седмица вали край нас.

И прогизна ми  душата.

Слънцето сдаде своята власт.

Жаден  сюнгер е земята.

 

Тъжни врани край нас прелитат,

завихрят с крилете си спирали.

Сякаш уморенияt часовник пита

ще се разпръсне ли мъглата бяла?

 

Майката земя готова е за семе,

в очакване на пролетните ветрове.

Денят расте. Живота как да спреме.

 

... Очите ти пламтят в зелени  цветове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...