25 апр. 2010 г., 22:24

Пролетно

681 0 2

         ПРОЛЕТНО

 

Цяла седмица вали край нас.

И прогизна ми  душата.

Слънцето сдаде своята власт.

Жаден  сюнгер е земята.

 

Тъжни врани край нас прелитат,

завихрят с крилете си спирали.

Сякаш уморенияt часовник пита

ще се разпръсне ли мъглата бяла?

 

Майката земя готова е за семе,

в очакване на пролетните ветрове.

Денят расте. Живота как да спреме.

 

... Очите ти пламтят в зелени  цветове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...