Apr 25, 2010, 10:24 PM

Пролетно

670 0 2

         ПРОЛЕТНО

 

Цяла седмица вали край нас.

И прогизна ми  душата.

Слънцето сдаде своята власт.

Жаден  сюнгер е земята.

 

Тъжни врани край нас прелитат,

завихрят с крилете си спирали.

Сякаш уморенияt часовник пита

ще се разпръсне ли мъглата бяла?

 

Майката земя готова е за семе,

в очакване на пролетните ветрове.

Денят расте. Живота как да спреме.

 

... Очите ти пламтят в зелени  цветове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...