21 abr 2013, 17:35  

Пролетно

  Poesía » Otra
600 0 9

Каква красота!

Очите болят

от толкова ярки картини.

И птичи ята,

и ябълков цвят...

Небе – до безумие синьо.

 

Напук пролетта

излива над нас

потоци от багри и звуци.

Каква чистота!

И слънчев анфас

и пеещи звънко капчуци.

 

Да можех и аз

да стана  сега

зелена и нежна тревица.

Да стана тих глас,

копнеж и тъга

във влюбена женска зеница.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...