Пролетно
Каква красота!
Очите болят
от толкова ярки картини.
И птичи ята,
и ябълков цвят...
Небе – до безумие синьо.
Напук пролетта
излива над нас
потоци от багри и звуци.
Каква чистота!
И слънчев анфас
и пеещи звънко капчуци.
Да можех и аз
да стана сега
зелена и нежна тревица.
Да стана тих глас,
копнеж и тъга
във влюбена женска зеница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
