29 may 2019, 18:20

Пролетно-есенно

  Poesía » Otra
951 0 0

Разлистват се тревичките, цветята

разцъфват – многоцветия безброй,

и птичките чирикат, със зората

земята къпи се в порой

на слънчеви лъчи и радост...

живота се събужда за живот...

за полет... топлина... и песен...

 

но в моята душа е есен,

безумства, врява и лъжи,

във моята душа вали,

незримо вечно безпокойство

дъждът превръща във сълзи,

и моята душа тъжи...

 

навън е пролет,

в мен е есен,

блянуван е  сънят небесен,

и  някой тихичко шепти:

Лети, Лети, Лети, Лети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...