Разлистват се тревичките, цветята
разцъфват – многоцветия безброй,
и птичките чирикат, със зората
земята къпи се в порой
на слънчеви лъчи и радост...
живота се събужда за живот...
за полет... топлина... и песен...
но в моята душа е есен,
безумства, врява и лъжи,
във моята душа вали,
незримо вечно безпокойство
дъждът превръща във сълзи,
и моята душа тъжи...
навън е пролет,
в мен е есен,
блянуван е сънят небесен,
и някой тихичко шепти:
Лети, Лети, Лети, Лети!
© Александър Всички права запазени