29 мая 2019 г., 18:20

Пролетно-есенно

950 0 0

Разлистват се тревичките, цветята

разцъфват – многоцветия безброй,

и птичките чирикат, със зората

земята къпи се в порой

на слънчеви лъчи и радост...

живота се събужда за живот...

за полет... топлина... и песен...

 

но в моята душа е есен,

безумства, врява и лъжи,

във моята душа вали,

незримо вечно безпокойство

дъждът превръща във сълзи,

и моята душа тъжи...

 

навън е пролет,

в мен е есен,

блянуван е  сънят небесен,

и  някой тихичко шепти:

Лети, Лети, Лети, Лети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...